Какво представлява боята? Алкидни и водоразтворими бои

Боята е финишно покритие, предназначено да маскира, покрива и предпазва повърхността на стените. Обикновено се състои от четири основни компонента:

1. Разтворители- те позволяват боята да бъде нанесена равномерно и лесно, а после се изпаряват. Разтворител при вододисперсионните бои е водата, а при алкидните бои - органични разтворители или терпентин.
2. Пигменти– това са фино смлени, естествено оцветени твърди вещества, които при смесване дават желания цвят на боята. Съществуват две категории пигменти - основни и пълнители. 
   Основните пигменти придават цвета и основната покривна способност на боята. Те са органични или неорганични. Титановият диоксид (Ti02) е най-широко използвания неорганичен бял пигмент в света. 
   Пълнителите са на сравнително ниска цена и имат по-малка покривна способност. Такива са глината, калциевият карбонат, талкът, силициевият диоксид и силикатите.
   Съотношението на основните пигменти към пълнителите в боята предопределят качествените ѝ характеристики.
3. Адитиви– Това са химикали, които се добавят към боята, за да увеличат устойчивостта ѝ към плесени, задържащата ѝ способност, да оптимизират съхненето и ефективността ѝ.
4. Свързващи вещества– те помагат за образуването на твърд филм след изсъхване на боята. Повечето свързващи вещества на вододисперсионните бои са 100% акрилни или винилакрилни (по-рядко се срещат и стироакрилни и акрилносиликонови). Акрилните свързващи вещества се използват във водоемулсионните екстериорни бои и грундове, както и в някои премиум интериорни бои поради високата им адхезия и водоустойчивост. Винилакрилните свързващи вещества се използват в интериорни матови, сатенени и полугланцови бои и в грундовете. Основните свързващи вещества за блажните бои са лененото масло, маслото от тунгово дърво и алкидните смоли. Първите две са натурални растителни масла, докато алкидните смоли са модифицирани полиестери, към който се добавят мастни киселини и други компоненти. Те са получени от полиоли и дикарбоксилна киселина или анхидрид карбоксилна киселина. Терминът алкидни е модификация на оригиналното име "alcid", което отразява факта, че те са получени от алкохол и органични киселини. Включването на мастната киселина дава тенденция за образуването на гъвкаво покритие. Алкиди се използват в бои и калъпи за отливане. Те са доминиращата смола или "свързващото вещество" в повечето търговски покрития на маслена основа.

Водоразтворимите (латексови) бои имат няколко предимства пред блажните (алкидни) бои. Латексът създава гъвкав филм, почиства се с вода, изсъхва бързо, не отделя вредни изпарения и не замърсява околната среда. При външно боядисване, еластичното покритие позволява на повърхността да "диша", което намалява възможността за напукване и олющване.

Алкидите обаче имат по-добра адхезия към равни, неабсорбиращи повърхности като пластмаса и метал и съдържат по-голям процент твърди частици, позволяващи по-лесно и бързо покритие.

Понякога най-доброто решение е съчетание между двете: алкиден грунд за по-голяма адхезия и прикриване на несъвършенствата, и латексово покритие. Всичко зависи от типа проект, който трябва да осъществите. Сътрудниците от най-близкия магазин за бои, лакове и строителни материали може да Ви посъветва коя опция ще отговори най-добре на нуждите Ви. Междувременно в следващата таблица са отразени основните преимущества и ограничения на латексовите и алкидните бои: